Напоследък зачестиха проблемите с излизане зад граница на хора който ,имат просрочки по заеми ,към сметки на който им се прави запор и чрез МВР им се отнема задграничния паспорт. Което е абсолютно незаконно !!! Според Директива 2004/38/ЕО на Европейския съюз Но тъй като ,Българина не си знае правата и отново държавата е намерила начин да го мачка. Още с приемането ни в европейския съюз, България е подписала и ратифицирала много Европейски документи но въпреки това не ги спазва. Договорът за създаване на Европейската общност гарантира правото на свободно движение на всички граждани на съюза.
Директива 2004/38/ЕО на Европейския съюз е въвела и забрана за страните членки да въвеждат каквито и да е ограничения за свободното движение на гражданите, освен при съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве.
Но тъй като ,в България кой ли закон се спазва ,че и този ли нищо че с подписването на тази Евро директива отменя сега действащите закони в България. Но тъй като в България банковата мафия може да си поръчва закони, се прие един закон който е в пълно нарушение на тази директива. Банковата мафия си поръча закон който се заложи в закона за личните документи, и са въведени с него тези забрани ,като че ли като ти наложат забрана и ти ще бръкнеш да извадиш пари и да си платиш просрочките, само че от къде да ги извадиш като, си гладен като църковна мишка. Вместо да оставят хората да ходят по чужбина и да работят та да си плащат отново заемите, ама кой да помисли за това. Ама нали е по лесно да се слагат забрани типично по Руския начин всичко да се постига с тормоз и изнудване и насилие ,ама как да се учудя на това като новите ни богаташи и новият ни така наречен ЕЛИТ са все синчета на другари от недалечното ни минало ,което така добре забравихме и им опростихме всички техни действия. Ама то не е за първи път ний сме си народ на прошките гордо наведените глави все ни е страх да не стане ло по - лошо ,е колко по - лошо от това?
Същата има не гражданско – правен а административно – процесуален характер и понастоящем е включена в съдържанието на чл. 75, т.6 от Закона за българските лични документи. По-конкретно става въпрос за т.нар. принудителна административна мярка – забрана за напускане на пределите на страната на лица, които не изпълняват подлежащ на принудително изпълнение съдебен акт, по силата на който са осъдени да заплатят парично задължение в големи размери към български физически или юридически лица, или чуждестранни лица освен ако представят надлежно обезпечение. Дефиницията на използваната формулировка „парично задължение в големи размери” е посочена в разпоредбата на параграф 1, т.5 от допълнителните разпоредби на закона, където е посочено, че парични задължение в големи размери са тези, които надхвърлят 5000 лв.
Предвид горепосочената законова уредба случаите, при които по искане на частни или държавни съдебни изпълнители съответните директори на областни дирекции на вътрешните работи или съответно упълномощени от тях длъжностни лица издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки от горепосочения вид са често срещано явление.
Все пак установеният правен режим може да има определени специфики в светлината на пълноправното членство на Р. България в Европейския съюз, които не са били съобразени при творенето на съответния законов текст. Тъкмо по силата на пълноправното евро членство за страната ни са налице редица обвързаност и задължения за спазване на общото европейско законодателство (първичното право на ЕС – учредителните договори, както и вторичното право на ЕС – регламентите и директивите, приемани от компетентните институции на ЕС, особено положение заема и договора за присъединяване на България към ЕС). По силата на посоченото европейско законодателство на първо място следва, че същото има примат – приоритет пред вътрешното законодателство. С други думи, в случай на противоречие между разпоредби на национален нормативен акт и такива на нормативен акт, представляващ част от правото на ЕС, следва да се приложи не националната правна уредба, а наднационалната такава – тази, която е част от правото на ЕС. Между впрочем този принцип е залегнал и в разпоредбата на чл. 5, ал.4 от Конституцията на Р. България, където е уредено правилото на преимущество на ратифицираните международни договори от Р. България и обнародвани по установения за това ред пред онези нормативни актове от вътрешното национално законодателство, които им противоречат. Такъв международен договор представлява по своята същност и Договора за присъединяване на Р. България към Европейския съюз. Тъкмо в този договор, а също така и в договора за създаване на Европейския съюз, както и в предходните договори за учредяване на Европейската общност е залегнал основополагащият принцип на свободно движение на хора на цялата територия на Европейския съюз. Това е територията на всички държави – членки на ЕС. От тази гледна точка горепосочената забрана за напускане на пределите на страната по чл. 75, т.6 от ЗБЛД влиза в конфликт с норми от правото на ЕС, които уреждат една от основните свободи – тази на свободно движение на хора. За да сме максимално точни следва да се отбележи, че противоречието се отнася единствено до онази част от забраната, която се отнася до забрана за пътуване до друга държава – членка на ЕС. Що се отнася до забраната за пътувания до държави – не членки на ЕС установената забрана за напускане пределите на страната е валидна и не се подчинява на никакви ограничения.
По-конкретно посочената забрана по чл. 75, т.6 от ЗБЛД в частта си по отношение на ограничаване на свободата на движение на хора на територията на ЕС противоречи на разпоредбите на ДИРЕКТИВА 2004/38/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите – членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО. Така например в преамбюла на този нормативен акт на ЕС се посочват следните правила: (1) Гражданството на Съюза дава на всеки гражданин на Съюза основно и индивидуално право да се движи и пребивава свободно на територията на държавите – членки при съблюдаване на постановените в Договора (за създаване на ЕС) ограничения и условия и на мерките, взети за прилагането му. („Гражданин на Съюза” означава лице, което има гражданство на държава – членка на ЕС) (2) Свободното движение на хора представлява една от основните свободи на вътрешния пазар, който включва пространство без вътрешни граници и в който свободата се гарантира в съответствие с разпоредбите на Договора. (11) Основното и лично право на пребиваване в друга държава – членка се предоставя директно на гражданите на Съюза от Договора и не зависи от това, дали те са изпълнили определени административни процедури.
По същество противоречието на националната нормативна уредба с тази на ЕС проличава най-ярко при съпоставяне на чл. 75, т.6 от ЗБЛД и чл. 27, т.1 от ДИРЕКТИВА 2004/38/ЕО. Последната гласи следното: „При спазване на разпоредбите на настоящата глава държавите – членки могат да ограничат свободата на движение и пребиваване на граждани на Съюза и на членове на техните семейства, независимо от националността им, от съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве. Забранява се позоваването на такива съображения за икономически цели.”
Съдържанието на посоченото правило е ясно. Ограничения на правото на придвижване на територията на ЕС са възможни единствено при наличие на съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве. Изрично е посочено, че преследването на икономически цели при позоваване на някоя от изчерпателно изброените категории е недопустимо. От тази гледна точка какво ако не икономически мотивирано е правилото на чл. 75, т.6 от ЗБЛД. Съгласно чл. 27, т.2 от ДИРЕКТИВА 2004/38/ЕО мерките, предприети от съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност трябва да са в съответствие с принципа на пропорционалността и да се основават изключително на личното поведение на съответното лице. Само съображения, свързани с личното поведение на съответното лице могат да представляват основания за мотивиране на забрана за напускане на пределите на страната, когато става въпрос за реална и истинска заплаха за някой от основните интереси на обществото. Случаите на неизпълнение на парично задължение, което е установено със съдебен акт, подлежащ на принудително изпълнение не могат да се отнесат към категорията на поставяне в опасност на основни интереси на обществото. Обикновено при такива случаи става въпрос за неизпълнение на парично задължение към конкретни физически, юридически или чуждестранни лица, т.е. все индивидуални частно - правни субекти. Друг е въпросът за неизпълнение на публични задължения към държавата или общините, при които случаи налагането на ограничителната мярка – забрана за напускане на пределите на страната е в много по-голяма степен допустима и оправдана.
Неслучайно тъкмо с гореизложената аргументация и мотиви понастоящем в съдебната практика започват да се появяват все повече съдебни решения, които отменят налаганите принудителни мерки на основание чл. 75, т.6 от ЗБЛД в частта им отнасяща се до забрана за пътуване до друга страна – членка на ЕС. Тъкмо с оглед установяването на еднакво приложение на правото на ЕС и българското законодателство в тази област във Върховния административен съд към настоящия момент е образувано тълкувателно дело №6 по описа за 2010г., което следва даде отговор на въпроса: “Подлежи ли на отмяна от съда заповедта за налагане на принудителна административна мярка, издадена на основание чл. 75, т. 6 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), респективно чл. 76, т. 3 (отм.), поради противоречие с Директива 2004/38?”
По-доло съм поместил линк на една адвокатска кантора която , може да ви е полезна за решаването на този въпрос,моля да не се счита за реклама на тази кантора просто тази кантора има успешно завършени дела в тази насока и ще ви е полезна срещу това поредно безаконие в България. Явно е че,в България всеки с повече пари може да си поръча какво ли не па било някакъвси закон дори !